Митове и факти за уринарната инконтиненция

През най-женствения месец – март, нека развенчаем няколко мита за уринарната инконтиненция при жените, за да може всяка една от вас, дами, да намери правилния път към по-здравословно и спокойно ежедневие. 

Уринарната инконтиненцията се характеризира с внезапно, силно желание за уриниране, последвано от неволно изпускане на урина. Това състояние по правило е смущаващо и трудно за обсъждане. Може би затова днес има толкова много погрешни схващания относно лечението и менажирането му.

Затова заедно с д-р Атанас Доков, уролог и хирург в МЦ „ОРИНДЖ”, ще оборим някои от най-честите митовете за уринарната инконтиненция. Ето някои от тях:

МИТ  – Аз съм единствената жена с  инконтиненция - НЕ, НЕ СИ!:

Сигурни сме, че понякога си мислите, че сте единствената жена в стаята, която има този проблем. Това не е така! 

Инконтиненцията се разделя на два основни типа.

1. Ърдж инконтиненция (вследствие на неистова нужда) – 167 млн. души в световен мащаб.

2. Стрес (при кихане, кашляне, физическо усилие) – 60 млн. души в световен мащаб.

МИТ – Само жените страдат от уринарна инконтиненция.

Много по-често се среща при жените, но може да засегне и мъжете, особено тези, които преди това са били лекувани от рак на простатата например.

МИТ – Лекарите не могат да се справят с този проблем.

Модерната медицина предлага значителен набор от диагностични и терапевтични методи, чрез които повечето пациенти могат или да решат окончателно проблема, или поне значително да подобрят качеството си на живот.

МИТ – Характерна е само при възрастните.

Въпреки че рискът от инконтиненция нараства с възрастта, като над 70% процента от хората над 80-годишна възраст страдат от това заболяване, всяка жена може да се сблъска с инконтиненция на няколко различни етапа през живота си:

● младите жени след раждането;

● жените на средна възраст в началото на менопаузата поради значителен спад в нивата на естроген;

● при медицински състояния, които водят до инконтиненция – затлъстяване, спадане на влагалището (често след няколко раждания).

МИТ – Единственото успешно лечение е хирургичното.

Добрата медицинска практика в повечето случаи прибягва към хирургично лечение само когато са изчерпани останалите възможности. Планът за лечение започва с промяна в начина на живот – сваляне на наднорменото тегло има добър ефект. Упражнения за стягане на тазовото дъно – Кегел упражненията са пример. Ако няма резултат, се прибягва към медикаментозна терапия, но ако и това не даде желания ефект, то тогава се преминава към хирургичната процедура.

МИТ – Инконтиненцията е еднаква при всички.

Инконтиненцията засяга всеки индивид поради различна причина, с различна тежест и следователно всеки лечебен план трябва да бъде индивидуален, вземайки предвид анатомичните особености, първопричината за състоянието и начина на живот на пациента.

МИТ – Неприятно неудобство, но не е сериозно.

Сериозно е, защото инконтиненцията е свързана с други здравословни и социални проблеми, като депресия, намалена социална дейност. Но дори пациентът да е готов да приеме и да живее със спада в качеството му на живот, първопричината за инконтиненцията може да крие риск за здравето и животът му.

МИТ – Трябва да пиете възможно най-малко течности.

Допълнителната вода в тялото не влошава проблема с инконтиненцията, а помага на тялото да работи възможно най-оптимално – въпреки инконтиненцията.

Запазете си час при д-р Атанас Доков, уролог и хирург в МЦ „ОРИНДЖ” на тел.: 0700 14 150, или през платформата superdoc.bg.