Какво трябва да знаете за простатита

Простатитът е здравословен проблем, който може да засегне както млади, така и възрастни мъже. Въпреки че здравето на простатата често се обсъжда като проблем за възрастните хора, простатитът е особено често срещан сред младите хора и може сериозно да наруши техния сексуален живот. Нелекуван навреме, простатитът може да причини репродуктивни проблеми, хидроуретер (задържане на урина в уретера), хидронофроза (задържане на урина в бъбреците) и дори животозастрашаващо състояние като бактериемия (бактерии в кръвта). 

Затова от МЦ ОРИНДЖ вярваме, че информираността е един от най-добрите инструменти, с който може да се пребори този здравословен проблем.

Какво е простатит?

Prostatitis [prostat = простата + itis = възпаление]

Простатитът е възпалително заболяване на простатната жлеза, което може да протече по два начина - остър и хроничен. Различаваме 4 вида простатит.

1) Остър ( тип I)

2) Хроничен бактериален простатит ( тип II)

3) Хроничен тазов болков синдром ( тип III)

4) Асимптоматичен простатит (тип IV)

Kоя част от обществото е засегната от заболяването? 

Епидемиология

Поради анатомичните различия между половете, а именно липсата на простатна жлеза при жените, простатитът засяга само мъжката част от популацията. Две са възрастовите групи, които най-често развиват простатит- младите мъже (20- 40 години), при които острият бактериален простатит се открива по-често и възрастните мъже (над 60 години), при които по-характерени са хроничните простатити. Смята се че, около 10 % от мъжкото население е засегнато от заболяването.

Kои са причините за възникване на заболяването? 

Етиология

1. Простатит тип I и тип II 

Бидейки бактериално обусловени, генезата на тези простатити зависи от това, кои микроорганизми имат потенциала да ги причиняват и как те достигат до простатната жлеза.

Обикновено хроничният простатит е следствие на недобре лекуван остър простатит, при който не е постигнато пълно излекуване. За да бъде дефиниран като хроничен, един простатит трябва да е бил симптоматичен поне 3 месеца.

Най – честият причинител на простатит от тип I и тип II е Escherichia coli. Други причинители са бактерии от родовете Klebsiella, Enterobacter, Enterococci, Proteus, Pseudomonas, Serratia, както и полово предаваните Neisseria gonorrhoeae и Chlamydia trachomatis. Хроничният простатит в редки случаи може да бъде причинен и от гъбички като например Candida albicans.

Рискови фактори за възникването на тези простатити са катетеризацията с уретрален катетър, половите контакти без презерватив, обструкция на пътя на урината ( например бенигнена простатна хиперплазия), компрометирана имунна система,  например при пациенти болни от СПИН.

1. Простатит тип III 

Този синдром може да се наблюдава и при жените, но при тях простатната жлеза няма връзка с процеса.

Етиологията на този простатит все още не е напълно изяснена. Рискови фактори са прекарани инфекции на пикочо-половата система, коморбидности на други органи и системи, например кардиоваскуларната и нервната система.

1. Простатит тип IV 

Етиологията на този вид простатит не е известна.

Как възниква заболяването? 

Патогенеза

1. Простатит тип I и тип II

Микроорганизмите достигат до простатната жлеза и я колонизират. Те могат да достигнат до нея по няколко начина:

-        Хематогенно ( чрез кръвта) - Този път на достигане се наблюдава на фона на инфекции на други органи и системи като тонзилит, пневмония, гнойни възпаления на кожата.

-        Лимфогенно ( чрез лимфната система) - Тук също простатитът настъпва в следствие на друго бактериално заболяване, което по лимфната система достига до жлезата.

-        Десцендентно ( низходящо) - При бактериални инфекции на по- високо стоящите органи на пикочно- половата система микроорганизмите могат да се разпространят към по- ниско стоящите органи. Например при пиелонефрит или цистит.

-        Асцендентно ( възходящо) - При бактериални инфекции на по- ниско стоящите органи на пикочно- половата система микроорганизмите могат да се разпространят към по- високо стоящите органи. Например при уретрит. Основен рисков фактор за този път на разпространение е катетеризацията и носенето на постоянен уретрален катетър.

1. Простатит тип III и тип IV

Патогенезата на тези типове простатит все още не е добре изяснена.

За Простатит тип III (хроничния тазов болков синдром) се предполага, че участват множество фактори, сред които имунната система и болковите рецептори в малкия таз.

Какви са симптомите на простатита? 

Клиника

1. Простатит Тип I

За острия простатит са характерни симптомите от общ характер и тези специфични за пикочната система.

От общите симптоми се откриват повишена температура  38 – 39 градуса, отпадналост, мускулни болки, треска.

От специфичните симптоми често и затруднено уриниране придружено с парене, болка в тазовата област която няма точна локализация, императивни позиви за уриниране- пациентът чувства, че веднага трябва да намери тоалетна още при най- лекия позив за уриниране.

1. Простарит Тип II и Тип III

Тъй като и двата типа са хронични възпалителни процеси те имат много сходна симптоматика.

За хроничните бактериални простатити са характерни специфичните симптоми от пикочо-половата система като общи грипоподобни симптоми обикновено липсват.  Болка по време на и след еякуляция, сексуалната дисфункция, възможно е да се стигне до инфертилитет при недобро лечение. Пациентът се оплаква от болка в областта на скротума, таза и пениса.

В повечето случаи тези симптоми се засилват и отшумяват в различни периоди от време.

1. Простатит Тип IV

По дефиниция този простатит протича без симптоматика.

Усложнения на простатита

Поради отока на жлезата може да се стигне до блок на долните пикочни пътища, което от своя страна да доведе до други усложнения като хидроуретер (задържане на урина в уретера) и хидронофроза ( задържане на урина в бъбреците).

При бактериалните простатити е възможно да се образува абсцес – ограничено възпалително заболяване, което представлява кухина изпълнена с гной. Инфекцията може да се разпространи към околните органи и така да се стигне до епидидимит. Ако инфекцията достигне до кръвта настъпва бактериемия, а ако количеството на постъпилите бактерии и токсини е достатъчно голямо може да се стигне и до уросепсис, който налага спешно болнично лечение.

Поради изменения в жлезата и спермата е възможно да се стигне до нарушена сексуална функция и дори до инфертилитет.

Как доказваме, че пациентът страда от простатит? 

Диагностика

Лекарският разпит или така наречената анамнеза играе основна роля в диагностиката на простатита. Освен симптомите, които пациентът съобщава, лекарят трябва да вземе предвид възрастта, работното място, прекарани в миналото заболявания на пикочо- половата система и редица други фактори, които могат да го насочат към диагнозата.

Извършването на ректално туширане при пациенти със съмнение за остър бактериален простатит е противопоказно като при такива пациенти то може да бъде много болезнено заради възпалената и оточна жлеза.

Как доказваме диагнозата?

Лаборатория

Обикновеното изследване на урината показва повишено количество на нитрати и левкоцити при почти всички пациенти с простатит.

Златен стандарт е тестът на Meares и Stamey познат още като теста на четирите чаши.

Нужна е посявка за да може да се определи, кои организми участват в процеса и към кои антибиотици те са чувствителни за може да се проведе рационална антибиотична терапия.

Изследването на еякулата спомага точната диагноза като отново трябва да се извърши посявка. Недостатък на метода, е че поради начина, по който се взема материал пациенти страдащи от хроничен абактериален простатит може да имат положителна за микроорганизми посявка.

Простато специфичен антиген (PSA).

Това изследване се използва основни при диагностиката на рака на простатната жлеза. При пациенти с простатит стойностите му могат да бъдат повишени, което да внесе излишни притеснения за пациента и неговото семейство. Поради тази причина и факта, че изследването не ни дава допълнителна информация за самия простатит се препоръчва да се не се прилага при пациенти с простатит докато не бъде завършено лечение на заболяването.

Образна диагностика

Ехографското изследване приложено от опитен уролог може да насочи към диагнозата простатит. Освен характерния за простатита образ, ехографията преди и след уриниране ни дава информация дали има наличие на остатъчна урина, което е както рисков фактор за възникване на простатит, така може и да е следствие от него.

При определени показания могат да намерят приложение и други образни методи като компютърна томография ако има съмнения за формиране на абсцес.

Урофлоуметрия. Това изследване е много добре поносимо за пациентите и ни дава данни за евентуално наличие на обструкция на долните пикочни пътища, което от своя страна ни помага в прецизирането на диагнозата.

Лечение

Тип I и II се лекуват с антибиотична терапия. Поради физиолого анатомичните особености на простатната жлеза в нея трудно се натрупват достатъчно високи дози от медикаментите. Това налага продължително и целенасочено към конкретния микроорганизъм антибиотично лечение. Ако причинителят е от царството на гъбите се прилагат антимикотични препарати.

Освен процеса в самата жлеза трябва да се назначи и лечение на симптомите от общ характер ако има такива. Това може да стане например с медикаменти от групата на НСПВС.

При настъпили усложнения са необходими допълнителни мероприятия.

При блок на долните пикочни пътища е нужен дренаж на урината. Това се постига с поставянето на уретрален катетър, а ако това не е възможно се налага дренаж през коремната стена.

Ако има формиран абсцес е нужно той да бъде дрениран като това се постига по различни методи спрямо локализацията и размера на абсцеса.

При уросепсис пациентът трябва да бъде хоспитализиран за болнично лечение, включващо венозни антибиотици, обемна ресусцитация и други.

При Тип III лечението е симптоматично. Използват се медикаменти, които подобряват уринирането и физиотерапия с цел стимулиране на мускулите на тазовото дъно

Тип IV не изисква лечение.

Медицински център „Ориндж” е мястото, където Вие и Вашето семейство можете да разчитате на професионална консултация и модерно лечение при необходимост. 

Запазете си час при д-р Атанас Доков, уролог и хирург в МЦ ОРИНДЖ с над 20-годишен опит на тел.: 0700 14 150 или през платформата superdoc.bg.

По статията работиха: д-р Галя Балабанова, д-р Атанас Доков и Мартин Апостолов, VI курс МУ-София.