Висока температура при децата: Какво да правим и кога да потърсим медицинска помощ?

Повишената телесна температура (фебрилитет) е най-честият повод, по който се търси медицинска помощ в педиатричната практика. Тя е резултат от въздействие на пирогенните вещества върху терморегулаторния център в хипоталамуса. 

Телесната температура се измерва с термометър. За това се използват няколко начина: аксиларен, челен/слепоочен, ушен и ректален. Уместно е термометрирането да се прави 30 минути след хранене и след физически покой. За по-точна характеристика на температурната крива се препоръчват по-чести измервания (на 2-3 часа). 

Фебрилитетът е симптом на всички инфекциозни заболявания. Но може да се наблюдава също при някои алергични, ендокринни, метаболитни, злокачествени заболявания, при някои отравяния и при дентиция (никнене на зъбите). Понякога това са застрашаващи живота състояния. В 20% от случаите причината остава неустановена, но прогнозата обикновено е благоприятна. 

Степента на риск при повишена температура се определя от следните фактори: възраст на детето, стойности на температурата и нейната динамика в денонощието, наличие на асоциирани симптоми и тяхната тежест, резултати от проведените лабораторни и образни изследвания. 

Критерии за висок риск и за сериозно заболяване са: 

• състояние на съзнанието (детето е отпуснато, вяло, не реагира на закачки, не може или трудно се събужда, оставено без дразнители бързо заспива отново, изписква, плаче продължително);

• състояние на кожата (бледа, марморирана, сивкава, синя, студена, изпотена); 

• на дишането (учестено, стенещо, пъшкащо, с тираж), на пулса (учестен, трудно се напипва); 

• други обезпокоителни симптоми са сухи видими лигавици, рядко уриниране, напрегната и бомбирана фонтанела, наличие на вратна ригидност, на кожен обрив, гърчове.

Средствата за повлияване на температурата са медикаментозни и немедикаментозни. Противотемпературни лекарства са парацетамол, неспецифични противовъзпалителни препарати (нурофен), аналгин. Те се назначават при стойности над 38,5 гр., на всеки 4-6 часа, максимум 3 пъти в денонощието за всяка фармакологична група. 

Препоръчва се приемът на хексалгин/диалгин да е еднократен за 24 часа, при температура над 39,5гр. Към неспецифичните средства се отнасят прием на течности и физикално охлаждане (студени компреси, проветряване). Педиатърът на вашето дете ще постави точната диагноза и ще назначи правилното лечение след клиничен преглед. На този преглед ще се прецени необходимостта от лабораторни изследвания и/или консултации с други специалисти.

Автор: Доц. д-р Андриана Боянова, дм - педиатър и специалист по клинична токсикология в Медицински център „Ориндж”

МЦ „Ориндж” е мястото, където Вие и Вашето семейство можете да разчитате на професионална консултация и модерно лечение при необходимост. 

За записване на час: 0700 14 150 или през платформата superdoc.bg.